🕊️ Обрадовският манастир „Св. Мина“ – врата към чудото
Скрит сред зелени ливади, близо до Владайската река в софийския квартал „Бенковски“, се издига един от най-силните духовни центрове на България – Обрадовският манастир „Св. Великомъченик Мина“. Това свято място носи в себе си древна енергия, възродена чрез Божие видение и пророческата дарба на една жена.
Още при входа се усеща особена тишина – не мълчание, а покой. Казват, че тук молитвите се чуват по-ясно, а чудесата се случват по-бързо. Причините са много: чудотворната икона на св. Мина, лековитата вода от аязмото, незабравимата майка Златка и благословената земя, върху която е възстановен манастирът.
Хората идват тук с болка, с надежда или с благодарност. Някои оставят дар – кекс, пиле, дреха, цветя; други – сълзи и обещания. Но всеки си тръгва променен.
🕯️ Паметта на една изгубена святост
В стари времена, когато духовността е била неотменна част от българската земя, именно тук – край днешния квартал „Бенковски“, върху полетата на тогавашното село Обрадовци – се издигал впечатляващ по мащаб духовен комплекс. Той бил част от така наречената Софийска Мала Света гора – система от манастири, разположени около столицата, които служели не само като молитвени места, но и като духовни, книжовни и просветни центрове.
На това свято място се намирали църква и 40 параклиса, свидетелстващи за силната вяра на народа. Говори се, че всяка неделя жителите от околните села обхождали по един параклис, докато стигнат до главния храм – символичен път на изкупление и благослов. Комплексът напомнял на Света Гора по своята структура и предназначение – затова и бил наричан „мала света гора“.
⛓️ Забрава и разруха
С идването на Османското владичество, както много други свети места, и това било разрушено до основи. Църквите и параклисите били сринати, монасите изклани или разпръснати, а мястото потънало в мълчание и забрава. В продължение на векове тази земя пазела тайната си – до мига, в който свише не била отново разкрита.
🌾 Чудото на 1927 година
През 1927 година, в обикновен есенен ден, група селяни от Обрадовци забелязали странни очертания в тревата на пасището – редове от стари зидове, останки от зидария, каменни основи. Когато пасяли там животните, забелязвали, че те разриват я тухла, я керемида, я градивен камък. Местните, водени от пророчицата Бона Велинова, започнали разкопки – и открили основите на стара църква, части от кръст, кадилница и древно аязмо. Явно било, че тук някога е горял пламъкът на молитвата.
🏗️ Възраждането
Вдъхновени от откритието, хората започнали да събират средства. През 1942 година, в най-тежките военни времена, било положено началото на възстановяването на манастира. С усилията на местното църковно настоятелство и с дарения от вярващите, била построена нова църква, осветена през 1945 година – точно върху останките на някогашния храм.
🙏 Новите параклиси
Поклонението не спряло дотук. През 1957 година бил завършен параклисът, посветен на светите безсребреници Козма и Дамян – лечители и закрилници на болните. Техният олтар бил разположен над аязмото с лековитата вода – символ на изцеление и надежда.
През 1970 година бил построен и втори параклис – в чест на светите апостоли Петър и Павел. А през последните години започнало изграждането на още два нови параклиса, с мечта отново да се възстанови онзи мистичен комплекс с 40 параклиса – както било някога, в зората на християнството по тези земи.
🌿 Светините на манастира
Чудотворната икона на Свети Мина – намира се в притвора на храма. Хора от цялата страна идват да се помолят пред нея. Вярва се, че лекува болести, помага за зачеване, предпазва от злини и подкрепя в трудни житейски избори.
Аязмото в олтара на параклиса на св. Козма и Дамян – лековит извор, от който хората пият, мият лицето си и отнасят вода у дома.
Майка Златка – дългогодишна обитателка на манастира, считана за ясновидка и молитвена застъпница. До 90-годишна възраст приемала обаждания от хора от цял свят, за да им запали свещ и се помоли за тях.
- Икона на свети Фанурий
Книга на чудесата – в нея се записват свидетелства за изцеления, сбъднати молитви и мистични знамения.
🌟 Свети Мина – воин на небето и закрилник на страдащите
Свети Мина е бил египтянин и военачалник в римската армия, разположена край град Котуан. По негово време (284 – 305 г.) в Рим царували двамата нечестиви царе – Диоклетиан и Максимилиан. Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа, всички вярващи в Христа били принуждавани да извършват идолски жертвоприношения.
Блаженият Мина, който не желаел да гледа това бедствие и идолопоклонничество, напуснал армията и се оттеглил в планините. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планини и пустини, поучавайки се в Божия закон с пост и молитва, очиствайки душата си и служейки денонощно на Единния и Истински Бог.
Веднъж в Котуан се провеждал езически празник. Когато разбрал от Светия Дух за събитието, Мина оставил планината и се върнал в града. Там, на мястото за зрелища, възкликнал високо:
„Намериха ме ония, които не ме търсеха. Открих се на ония, които не питаха за мене.“
Всички присъстващи замлъкнали, чудейки се на неговата смелост. Князът на града – Пир, заповядал да хванат светеца и го запитал кой е. А Свети Мина отговорил високо:
„Аз съм раб на Исуса Христа, владиката на небето и земята. Дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единния Истински Бог.“
Започнали жестоки мъчения – тялото му било рязано с железни куки, а накрая посекли главата му с меч. Светецът понесъл всичко с усмивка и вяра. След като тялото му било разчленено, го изгорили. Християни събрали останките му и ги препогребали.
Днес мощите му се съхраняват в Египет, но частица от тях се пази в Обрадовския манастир край София. Истинският разказ за чудесата започва с появата на чудотворната икона в манастира.
🌟 Историята на Св. Фанурий – светецът, който помага да открием изгубеното
Сред почитаните светци в Обрадовския манастир е и Св. Фанурий – един необичаен, но изключително силен закрилник, познат с това, че помага на хората да намират изгубени вещи, пътища, надежда, любов, работа и дори смисъл.
📜 Каква е историята на светеца?
Животът на Св. Фанурий остава до голяма степен в тайна за историците, но според преданието, той бил християнски воин, живял през първите векове на християнството. Името му означава „Проявеният“ (от гръцкото φανερός – „явен, видим“), защото сам Бог разкрива съществуването му след векове забвение.
През XIV век на остров Родос, под рухнали останки на стара църква, били открити 12 икони, изобразяващи сцени от живота на неизвестен светец. На една от тях било изписано името „Фанурий“. Той бил изобразен като млад мъж, с доспехи и оръжие – символ на духовната битка. Свещениците и монасите почувствали силно духовно присъствие около иконата и я нарекли чудотворна.
След разкриването на иконата, започнали да се случват чудеса – хора, които я докосвали с вяра, намирали изгубени предмети, изгубени хора, възвръщали здравето и дори поправяли отношения, изглеждащи безвъзвратно разрушени. Оттам тръгва култът към Св. Фанурий като небесен помощник при търсене на изгубеното – било то предмет, надежда или духовна опора.
🥧 Защо се приготвя фануропита?
Светецът е дълбоко почитан предимно в Гърция и Кипър. В България предимно в Обрадовския манастир, където неговата сила се усеща особено мощно. На неговия празник – 27 август, или когато се отправя молитва към него, хората приготвят специален обреден хляб, наречен „Фануропита“ – постна питка, най-често с 7 или 9 съставки.
Питката се носи в храма с надписана бележка:
„За упокой на майката на Св. Фанурий“, защото, според преданието, неговата майка била грешница, но той се молел непрестанно за нейното опрощение. С тази милостива постъпка ние като вярващи не само търсим помощ от светеца, но и се застъпваме за душата на майка му – един от най-силните актове на състрадание и християнска любов.
🙏 Ритуал и молитва към Св. Фанурий – когато търсиш изгубеното
Когато изгубим вещ, но и когато изгубим вярата си, посоката, връзката с близък, пътя напред, можем да се обърнем към Св. Фанурий – небесния откривател.
🕯️ Как се прави ритуал за помощ от светеца?
ПОДГОТОВКА:
Възможно е да се направи на 27 август (неговия празник), в понеделник (денят, посветен на светците), или във всеки ден, когато човек се чувства объркан, изгубен или има конкретна липса.
Задължително се носи Фануропита – постна питка, приготвена вкъщи или поръчана с добра мисъл.
В питката се влагат точно 7 или 9 съставки, като всяка трябва да е символично чиста и подходяща за пост: брашно, захар, олио, портокалова кора или сок, вода, сода, канела, орехи, стафиди.
Питката се оставя в църква или манастир с бележка:
„За упокой на майката на Св. Фанурий, и за намиране на (име на изгубеното нещо или посока).“Запалва се свещ пред иконата му и се произнасят думите:
✨ Молитва към Св. Фанурий:
„Свети Фанурий, проявен Божи угодниче, ти, който откриваш скритото и помагаш на бедстващите, моля те, яви се и в моя живот.
Нека светлината на Твоята благодат ми помогне да намеря онова, което съм изгубил – било то предмет, посока или мир в душата.
Прояви ми път, както Бог те прояви на света.
Амин.“
🍞 Как да си направим фануропита (питката на Св. Фанурий)?
Много хора предпочитат сами да я приготвят – с любов и тиха молитва. Ето проста рецепта:
Съставки (9 на брой):
2 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
1/2 ч.ч. вода
1/2 ч.л. сода
1 ч.л. канела
шепа стафиди
шепа счукани орехи
настъргана портокалова кора
Смесете всичко, изпечете на 180°C до златисто, поръсете с пудра захар. Може да направите малък кръст с вилица върху питката преди печене – в чест на светеца.
🕊️ Майка Златка – лечителката на душите
👤 Кой беше тя
Майка Златка (Павлина Козарева) е родена на 17 май 1915 г. в София като най-голямо от седем деца в семейство на бежанци от Велес, Македония. В ранна възраст изразява желание да живее духовен живот. През 1933 г. е облечена за монахиня и приема името Златка – в памет на българската мъченица Св. Злата Мъгленска.
💒 Живот в служение и молитва
Дълги години майка Златка служи в Обрадовския манастир „Св. Мина“ – молила се ежедневно пред чудотворната икона, посрещала поклонници, разказва за вярата и утехата, която е намирала в неговите стени.
Поклонниците я описват така:
„По средата на това цветно море… стои една слабичка фина жена, облечена в черно… Колко голямо сърце има тя, за да побере болката на човешките страдащи души…“
Хора от България и чужбина ѝ се обаждали по телефона, молели я да им запали свещ или да се помоли лично за здраве и утеха. Те вярвали, че има дарба за молитвена подкрепа и ясновидство.
🕯️ Живот, посветен на другите
Майка Златка изпълнявала и обикновени ежедневни задължения: правела боб, месела хлябове, посрещала и изпращала поклонници – с топлота и загриженост
Множество поклонници споделят, че именно срещата с нея и нейната мълчаща молитва са ги довели до изцеление и промяна. Тя била истинска живо сърце на манастира, което насочвало хората към пътя им вяра.
⚰️ Заминаване и памет
Майка Златка почива през 2004 г. на 89 години – тя е последната монахиня в обителта. Нейният гроб се намира в манастирската градина, край аязмото, и до днес е място на уважение и благодарност от мнозина вярващи.
🙏 В заключение:
Майка Златка е символ на тихото служение, на молитвеността и на топлината, която носи силата да превъзмогва болката и да дава утешение. В статията ѝ място е в раздела за „живата традиция“ на манастира – пътят ѝ минава през сърцата на хиляди хора, които още я носят като пример за човещина, преданост и благодат в мястото, наречено Дом на Светлината и Надеждата.
✨ Ритуали и насоки за поклонници в Обрадовския манастир „Св. Мина“
Вярата не е просто посещение – тя е среща със светостта. Поклонението в манастира може да се превърне в силен личен ритуал, ако подходим с подготовка, чисто намерение и вяра. По-долу ще намериш практични и мистични насоки за различни случаи, в които Свети Мина и другите светци от обителта могат да помогнат:
💍 Ритуал за брак и намиране на подходящ партньор
Подходящо време: пред иконата на Свети Мина, особено в петък или на храмовия празник (11 ноември).
Носете със себе си:
Бял пешкир, кърпа
- Мед
Хляб, кекс или питка – за раздаване
Бележка с името
Ритуал:
Запалете свещ пред иконата на Св. Мина.
Кажете наум: „Свети Мина, ти който водиш заблудените към любовта и брака, помогни ми да срещна този, който е писан за мен.“
Оставете бележката с името си (или имената на двама души) на подходящо място заедно с другите дарове
Раздайте храна от сърце – на място или вкъщи – с мисълта: „Да се сбъдне на всяка трапеза, както в моя дом.“
👶 Ритуал за зачеване
Подходящо време: на празник на Св. Мина или при пълнолуние.
Носете:
Малка детска дрешка (нови)
9 бели цветя (например маргарити)
Стъклено шишенце за светена вода
Ритуал:
Измийте ръцете си с вода от аязмото и отнесете малко у дома.
Застанете пред иконата и кажете:
„Свети Мина, моля те, помогни ми да стана родител. Нека живот поникне там, където копнежът расте.“Поставете детската дрешка под иконата (може да я вземете обратно).
Вкъщи – полейте цветята със светената вода и ги поставете в спалнята.
📜 Как да се подготвим духовно преди посещението:
Постете или се откажете от нещо лично в деня преди тръгване – сладко, музика, социални мрежи.
Носете храна за споделяне – без значение какво, важното е да е от сърце.
Занесете дар: цвете, къпри, пешкир, дреха (нови), икона, детайлно написано писмо с молба.
Мълчете за желанието си, докато не го оставите пред иконата – така се запечатва енергийно.
❤️🩹 Ритуал за изцеление от болест (духовна или физическа)
Подходящо място: пред чудотворната икона на Св. Мина или при аязмото
Необходими неща:
Стъклено шишенце (за вода от аязмото)
Памучна кърпичка
Малка икона или снимка на болния човек (може и на хартия)
Какво се прави:
Измийте си очите и ръцете с вода от аязмото. Кажете:
„Нека тази вода носи светлината на изцелението.“Запалете свещ пред иконата и шепнешком произнесете:
„Св. Мина, воине на светлината, донеси здраве в моя дом – телом и духом. Покажи ни път към силата.“Увийте кърпичката около снимката/иконата и я занесете у дома – поставете я до леглото на болния или под възглавницата.
🏠 Ритуал за защита на дома и семейството
Подходящ момент: след литургия или нощно бдение
Носете със себе си:
Ключовете от дома си
- Мед
- Бонбони или подобни сладки
Бутилка за светена вода
Ритуал:
Дарете една част от сладкото за храма, друго върнете в дома
Занесете светена вода у дома и пръскайте всеки ъгъл с думите:
„Да бъде светлина и защита – от небето до вратата ми.“Запалете донесената свещ вечерта и оставете да догори.
⚖️ Ритуал за съдебна защита или административна помощ
Покровители: Св. Мина, Св. Николай, Св. Козма и Дамян
Оставете по трите монети пред икона на някой от светците с думите:
„Да бъде правда и милост. Да се отворят вратите.“Вкъщи – запалете свещицата до иконата си и повтаряйте девет вечери:
„Да се стопят пречките, да се вдигне застоят.“
🙏 Ритуал за благодарност
Кога се прави: след сбъдване на молитва, изцеление, получена помощ
Какво да направите:
Изпечете питка или кекс със собствените си ръце.
Донесете я в манастира и я раздайте на хората – без да казвате защо.
Пред иконата кажете:
„Благодаря. От сърце. Дай ми сили да не забравям.“Запалете свещ и останете в тишина поне 5 минути.
🕊️ Поклонението като път към вътрешна промяна
Обрадовският манастир не е просто красиво място с лековита вода и древни икони. Това е живо светилище, в което вярата събужда скритото – онова, което носим дълбоко в себе си и сме забравили.
Всяко идване тук е възможност за ново начало:
– Да се простим със себе си и с другите.
– Да изкажем онова, което никога не сме посмели да кажем.
– Да напишем писмо до небето, дори без думи.
🌿 Как да се подготвим духовно преди посещение
🛁 Пречистване – вечерта преди поклонението се изкъпете с вода, в която сте сложили щипка сол и няколко капки етерично масло (розмарин, здравец или лавандула). Това символизира измиване на старото.
📿 Намерение – напишете си на малко листче своята молба, но не я пречупвайте като заповед. Вместо „Искам“, напишете: „Готов/а съм да приема…“
🕯️ Поднасяне – занесете този лист в храма. Ако усетите вътрешно, че не бива да го оставяте, не го насилвайте – дръжте го в себе си и го изгорете вечерта след завръщане.
✨ Какво да направим след завръщането
Създайте тих момент – дори само за 15 минути. Без телефони, без разсейване.
Запалете свещ – тази, която сте донесли от манастира или друга, но в нейния пламък виждайте „да“ на вашата молба.
Водата, която сте взели – използвайте я в продължение на 7 дни. Може да я пиете по глътка, да напръскате вратите на дома, или да си миете ръцете със свещеното намерение:
„Нека вратата отвътре се отвори. Не само тази към света, а тази в мен.“
🔔 Последно послание
Вярата не е търговия – не е „дай, за да получиш“. Тя е среща с по-висок ред, с вътрешната тишина, с онзи глас, който често заглушаваме. Обрадовският манастир е място, където това шептене се чува ясно.
Ако се заслушате добре, може би няма да ви трябва дори ритуал. Самото място ще ви прошепне какво е нужно.
Въпреки това оставяйте финансови дарения в храма ( подръжката на едно красиво място е свързано с много неща ). Това е вашия начин да подържате огъня на вярата жив.